ТЕЗ ЧЕРВЕНИ ДОМАТИ

Публикувано на 25.09.2016  в "Свят"

"Съветите на един американски милиардер" 

Послушайте милиардера: Виждам разгневена тълпа… И идва за нас… Революциите, също като фалитите, стават бавно и  после много бързо.

Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и преди да разберете какво става, цялата страна гори.

И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия.

Винаги е ставало така.

И ако неравенството продължи, ще стане точно така. Ние няма да можем да предвидим кога и ще бъде ужасно за всички. Но особено ужасно за нас.

Най-ироничното в тази ситуация е това колко напълно ненужна и самооборваща се е тя.

Ако направим нещо, ако променим политиката си така, както, да кажем, Рузвелт направи през Голямата депресия, така че да помогнем на тези 99% и да спрем революционерите и откачалките, онези, които първи ще заразмахват вилите, това ще е най-добрият изход за нас, богаташите.

Не само ще си спасим кожите, но и с почти пълна сигурност ще станем дори по-богати.

Тук трябва да следваме модела на Хенри Форд, който бързо осъзнава, че всички служители във фабриката му в Мичиган са не само евтина работна ръка, която може да експлоатира – те са и огромна група консуматори. Форд осъзнал, че ако повиши надниците им до космическата за онова време сума от 5 долара на ден, те щели да могат да си позволят да си купят кола. От него.
Точно затова в основата на капитализма трябва да лежи идеята, че ако служителите имат пари, бизнесите имат повече клиенти. Това прави консуматорите от средната класа, а не богатите бизнесмени като нас истинските създатели на работни места.

Средната класа дава пари на нас, а не обратното.
Всъщност изследванията показват, че когато служителите са по-добре платени, бизнесът като цяло е по-добър.
И ако се замислите, е напълно логично. Ако служител изкарва 7,25 на час, каква част от надницата на този човек ще се върне в касите на местните малки бизнеси?

Почти никаква, ето каква.

Този човек ще си плати наема, ще напазарува от най-евтината верига магазини и ако има късмет, ще си купи карта за градския транспорт. Но няма да иде на ресторант. Няма да си купи нови дрехи. Няма да купи цветя на 8 март
Най-лошата част от сегашната икономика не е вярването, че ако богатите забогатеят още повече, това е добро за икономиката. Най-лошото е вярването, че ако бедните забогатеят, това е лошо за икономиката.
Единственият начин действително да се намали екипът на правителствените организации е да се върнем обратно в основните икономическите принципи – трябва да намалим нуждата от правителство.

Ако хората получаваха по 15 долара на час и повече, нямаше да имат нужда от купони за храна. Нямаше да имат нужда от помощ с наемите си. Нямаше да имат нужда от мен и вас, за да си плащат медицинските грижи.

Ако консуматорската средна класа се завърне, няма да имаме нужда от голям социален апарат. В същото време приходите от заплащане и данъци ще се увеличат, намалявайки дефицита.
Балансирането на силата на работниците и милиардерите чрез повишаването на минималната надница не е лошо за капитализма. То е безценен инструмент, който умните капиталисти могат да използват, за да построят капитализма стабилен и траен. И никой няма повече полза от това, колкото квадрилионерите като нас.

Най-старият и най-важният конфликт в човешките общества е битката между концентрацията на власт и богатство. Хората на върха като нас винаги са казвали на тези на дъното, че съответните позиции са правилни  и добри за всички.

Исторически това е било божествено право, сега е икономика.
ТЕЗ ЧЕРВЕНИ ДОМАТИ,КОЙ ГИ МАМА РАЗКЛАТИ ?

Официалните годишни парични преводи на близо двата милиона работещи в чужбина българи към роднини и близки в тяхната родина, които възлизат на 2.5 милиарда евро, вече съставляват около 10 на сто от БВП на най-бедната държава в ЕС. Това, според някои финансисти, е формирало нов „гурбетчийски” отрасъл на националната икономика.

По-добре безработен и просяк, само не обратно в България

Предполага се, че неофициално пренасяните в България средства имат подобен размер, с което общо вкараните в страната пари достигат внушителната сума от 5 милиарда евро! И може би тъкмо в тези впечатляващи постъпления се крие обяснението защо от две десетилетия насам българските правителства само приказват за връщане на емигрантите, а всъщност стимулират техния непрекъснат „износ”. Стимулират го по всевъзможни начини: чрез заплащане на труда под санитарния минимум, чрез съзнателно подържаните просяшки пенсии, чрез негласното толериране на корупцията и тежката криминална престъпност, чрез съсипване на образованието и науката, чрез подкрепа на нехуманното здравеопазване, чрез засилване на агресивната полицейщина и чрез още куп други подобни посегателства срещу собственото, най-вече младо, население.

Източник-DW