ЩО Е ТО БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ

 Бюджетен дефицит е налице, когато има превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи. Затова се налага да се намерят допълнителни средства, които да покрият тази разлика. Покриването на разликата се нарича финансиране на дефицита. Това може да стане чрез набиране на заемни средства (напр. емитиране на държавни ценни книжа, сключване на облигационен заем с банка/банки и т.н.), приходи от приватизация и концесии, безвъзмездна помощ или др. Покриването на бюджетния дефицит със заемни средства формира държавен дълг.

Когато държавата иска да оказва влияние върху икономиката прави целенасочено конкретни разходи. Тези разходи могат да бъдат най-различни. Например най-видимите разходи са тези за инфраструктура (пътища в натоварени райони, училища и детски градини в бързо разрастващи се населени места, болници, паркове в замърсените градове). Такъв тип разходи на пръв поглед не оказват влияние върху икономиката, но това не е така. Пътищата например подобряват комуникацията и увеличават „скоростта“ (т.е. оборота на фирмите) с която може да работи бизнеса, но тези стимулиращи мерки имат краткосрочно или средносрочно действие.

Бюджетният дефицит увеличава инфлацията косвено, а от своя страна инфлацията увеличава лихвения процент.

-------------

ПРИХОДНА ЗАГУБА

Бюджетната загуба е понятие, означаващо намаление на държавното имущество вследствие от недобро финансово управление, но не само на/по държавния бюджет. Българското законодателство не съдържа легална дефиниция на понятията за бюджетна и фискална загуба.

Според терминологията на Съдът към Италианската сметна палата, то може да е резултат от действия и/или бездействия на правителството, длъжностни лица и т.н. При реализиране на бюджетни загуби се носи административна и/или дисциплинарна отговорност от виновните длъжностни лица.

Според практиката на Съдът на Италианската сметна палата, бюджетната загуба е по-широко понятие от фискалната загуба, т.е. несъбраните вземания от/към държавата или друг публичен орган. Бюджетните загуби влияят пряко върху икономиката на страната и обществото като цяло, водейки след себе си до загуба на доверие в публичните институции и администрацията, а оттук и на доверие в държавата. Ето защо с оглед опазване на обществения интерес, те подлежат на наказателна санкция.

Фискалната загуба е имуществена вреда, а бюджетната обхваща както пропуснатите ползи, така и неимуществените вреди към фиска (примерно загуба на доверие в данъкоплатците).

Понятието и термина бюджетни, респективно фискални загуби са трайно навлезли и в правото на ЕС.

ИЗТОЧНИК-wikipedia

ТОПЛО,ТОПЛО,АМА КОЛКО ДА Е ТОПЛО-МИЛИОНЕРЪТ МИСИОНЕР ХРИСТО КОВАЧКИ

 

Как един търговец от Самоков, започнал с базари в родния си град, стана най-големият частен инвеститор в енергетиката, собственик на ТЕЦ-ове, топлофикации в 5 града, предприятия, търговски обекти, застрахователна компания и банка?
Според полското списание „Впрост“, което прави класации на богаташите в Източна Европа, мисионерът-Христо Ковачки в момента е най-богатият българин след Васил Божков.

Семейна връзка, милиони и подставени лица

На практика всички свързани с Христо Ковачки топлофикации се водят на подставени лица. Самият той скромно твърди, че е само консултант на тези енергийни мощности. Както вече писа БРРД, за действителен собственик на “Брикел” в българския Търговски регистър е обявен официално 82 годишният британец Дейвид Фордъм. На същия адрес като Фордъм е и собственичката на Топлофикация “Плевен” Елизабет Клейр Улъм. Тя притежава фирмата Cataland Ltd., също с 1 лира капитал и 1 лира наличност по сметките. Скромната британска компания владее 100% от акциите на плевенската топлофикация. Собственикът на Топлофикация “Бургас” пък е 81 годишният Стюърт Ралф Попълтън. Той притежава бургаската топлофикация чрез фирмата Bovard Ltd. Гражданинът на Белиз Ерлин Мей Родригес притежава ТЕЦ Бобов дол, а Ксения Тома от Кипър е собственик на ТЕЦ-Сливен.

“Сламените хора”, които прикриват действителните собственици са обявени с нотариално заверени декларации, които очевидно са документи с невярно съдържание, но прокуратурата не предприема нищо, за да издири действителните собственици и да накаже лицата, подали измамните документи в Търговския регистър. Примерът със собствениците на топлофикации, илюстрира и безсилието (или нежеланието) на държавата да осветли действителните собственици на офшорни фирми по Закона за мерките срещу изпиране на пари.

В случая обаче имаме проследима собственост за милиони, необясними заеми от фирми-фантоми и най-вече, семейна следа към консултанта Ковачки.

Междувременно стана ясно, че Топлофикация – Перник ще иска повишаване на цената на парното с 60%. Защото луксозните вили на Лазурния бряг не гълтат милиони само при покупката, а трябва и да се поддържат в готовност за отдиха на щастливите собственици.

източник--BIRD